Неразположението на мултилатерализма
Твърде елементарно е — и прекомерно обезсърчаващо — да си представим по какъв начин бъдещите историци биха могли да опишат 2025 година като годината, поставила завършек на многостранната визия. В продължение на три десетилетия концепцията за мултилатерализма като световно публично богатство процъфтява. Духът може да е трепнал от време на време. Но интернационалният дневен ред от ден на ден се оформя от събирания, отдадени на световни проблеми от изменението на климата до налозите и търговията. Всички тези срещи на върха и техните упоритости имаха пагубна година.
Общото заседание на Организация на обединените нации, договарянията за климата на COP30 и в този момент напълно неотдавна срещата на върха на Групата на 20-те водещи стопански системи, всички те накуцваха към края си по инцидентна нотка. Тънките заключителни изказвания подчертаха какъв брой бързо и какъв брой надалеч светът се е отдръпнал от широкообхватната споделена визия от преди към десетилетие за групов метод към провокациите.
Основният мотор на тази смяна е президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп, с неговото неуважение към концепцията, че всички народи би трябвало да имат думата в ръководството на света – и неговото неуважение към проблемите, които най-вече се нуждаят от многостранен световен метод, от изменението на климата до свободната търговия. В интерес на истината, през годините най-голямата стопанска система в света духа горещо и студено по отношение на мултилатерализма. Но всъщност решението й да се откаже от идеята - администрацията на Тръмп не участва на срещата на върха на водачите на Г-20 в Южна Африка предишния месец - е удар с чук.
Въпреки това би било незаслужено да се упреква единствено Тръмп за неразположението на мултилатерализма. Каузата губеше духа си още преди да стартира втория си мандат. Всъщност в никакъв случай не е имало златна епоха. Други щати щастливо се плъзгат по следите на Америка и се отхвърлят от задължения. След това е ролята на Китай, противникът на огромната мощ на Америка. Пекин приказва на езика на съдействието, само че той също следва меркантилистки път и е съизвършител, да вземем за пример, в отслабването на Световната комерсиална организация.
Някои от новите групировки през последните години явно доближиха своя връх или най-малко към този момент са непотребни. Вземете G20. По-рано тромава група от разнообразни сили, тя се нуждаеше от ясна и неотложна неотложност, с цел да я подтиква да работи в съгласие: през 2009 година, по време на международната финансова рецесия, нейните водачи се споразумяха за солидна, координирана финансова инжекция. През онази година Г-20 изглеждаше подготвена да измести Г-8, обявявайки се за „ главен конгрес за интернационално икономическо съдействие “. През последните години постоянно се бореше даже да реализира единодушие за заключително изказване.
Големият остарял орган на мултилатерализма, Организация на обединените нации, също мощно се нуждае от рестартиране под ново управление. Тя би трябвало да изостри фокуса си върху това по какъв начин да предотврати двата най-големи риска за човечеството сега: войната сред великите сили и изменението на климата.
Истинските вярващи в мултилатерализма обаче би трябвало да запазят вярата си. Засега те би трябвало да се съсредоточат върху нова, по-бърза форма на съдействие. Модната дума на деня е плурилатерализмът, концепцията за събирания по поръчка на страни със сходно мислене, от време на време районни, фокусирани върху съответни въпроси. Това е пътят. Като образец за този еластичен дух министрите на търговията от Югоизточна Азия цитират разширението на Всеобхватното и прогресивно съглашение за транстихоокеанско партньорство, с цел да включи Обединеното кралство. Европейски Съюз също се стреми към по-тесни връзки.
Подобен мултилатерализъм е, несъмнено, бледа сянка на надигащата се упоритост отпреди 20 години. А в един по-оспорван свят даже това няма да е елементарно. Но има провокации, които светът може да контролира без Съединени американски щати, в това число търговията, развиването и биосферата. По някои от тези въпроси също е допустимо след време Съединени американски щати да решат, че въпреки всичко желаят да вземат участие.
